ГРАНИЦИ И ПРОФЕСИОНАЛНА ЕТИКА
Границата е не стена, а форма, която позволява срещата.
Без нея няма терапия.
С нея има пространство за истинска дълбочина.
Аз съм изцяло с клиента в часа, но извън този час той живее своя живот, аз – моя.
И точно това разделяне прави връзката ни лекуваща.
Аз съм напълно автентичен в срещата – присъствам, слушам, отразявам, съпреживявам.
Но в същото време знам къде е моето място: аз съм фасилитатор на процес, не част от живота на клиента.
Аз съм истински – не крия, не играя роля, не се позиционирам като авторитет отгоре.
Но и не допускам връзката да се превърне в сливане извън терапевтичния контекст
Границите са онова, което прави възможна дълбоката среща.
Без тях близостта се превръща в размиване.
С тях срещата става пространство, в което клиентът може да бъде себе си повече, отколкото е бил другаде.
Аз предлагам отношение, което е истинско, поддържащо и неинтрузивно.
Така се ражда промяната.
Границите не са ограничения.
Те са плътта на терапевтичната връзка.
Без тях няма истинска среща